Тази книга е за личния свят на човека, за силата на собствения избор, за куража да живееш живота такъв, какъвто го жадуваш.
„Как така харесваш даден човек, без да го познаваш. Виждаш го от време навреме и в определена среда. Не знаеш какъв е, когато се ядоса, когато тъжи… Не знаеш има ли приятели, няма ли, какво прави през свободното си време… И въпреки това чувстваш, че можеш да се довериш на този човек повече, отколкото на някого, когото отлично познаваш. И знаеш, че няма да те предаде. Интересно е това чувство. Прилича на влюбване. Но не е. Клони към приятелство, но не съвсем… Усещането, че контактуваш с другия съвсем естествено и по желание, е всичко. Това става, когато разумът и сърцето се обединят. Може би това е процесът им на развитие.”
