След като си чел всевъзможни модерни експерименти, да прочетеш една прецизно и задълбочено написана книга ти доставя особено удоволствие. Усещането прилича на това, което получаваш, когато попаднеш в зала с майсторски, изпипани картини от класическата епоха, след като си гледал с часове драстичните и болезнени търсения на радикалните творци. Винаги на първо място в литературата съм поставял добрия и впечатляващ ум на писателя. Както при разговор: когато усетиш, че събеседникът ти е много умен – отпускаш се. Защото – макар и да се появяват противоположни твърдения – много умният човек е и добър човек. Силният ум винаги води своя притежател до едно особено благородство. И ако не видим такова – значи умът не е бил истински силен. И сега: пред вас стои една наистина умна книга; затова в нея от всяка страница се излъчва едно особено, фино, бих си позволил дори и такава дума -”класическо” благородство. Нека я сравним с картините на Вермеер ван Делфт – и тя ще издържи сравнението. Същата бистра, безхитростна, свежа и мъдра атмосфера. Именно – безхитростна. Защото хитростта и умението да се правят „трикове” при писането нарушават благородството. Вермеер рисува така, че все едно не рисува – все едно поставя самия светъл свят на платното. Както казах: книгата на Емилия чудесно издържа това сравнение. Отидете и вижте примерно Изглед от Делфт! Или всъщност – първо прочетете книгата!
Стани посланик на кампанията и дари своя книга!
