Изданието е придружено с помагало, съдържащо развиващи детските умения игри, настолна семейна игра и подарък талисман. “Верни приятели” е първата творба на Миглена Хаджипенчева и е предназначена за деца от 3 до 7-годишна възраст. “Това е една римувана и богато илюстрирана приказка. Тя разказва за трепетите и вълнението на горските деца, прекрачващи прага на детската градина. Там те откриват своите първи приятели и преодоляват страха от напускането на дома”, описва накратко произведението си дебютиращата писателка. Книжката е с педагогическа насоченост и дава възможност на родителите да проследят доколко детето разбира текста, дали го усвоява правилно и как се справя с приложените задачи. В същото време изданието предлага забавление за цялото семейство, под формата на настолна игра. Приятна изненада за малчуганите е подаръкът-талисман. Той е същият като на врабчето Апо от книжката. Представлява зъб на глиган, даващ сили на малкия герой да “лети” без страх по пътя към детската градина. Поставен е на ключодържател, на който детето читател ще може да окачи символичния ключ, с който ще се завръща у дома при своите родители.
КЪЛВАЧЪТ ВОВО
В старата гора живее кълвачът Вово, който знае за света много. Той умее да разказва приказки, басни и горски приключения опасни. Затова малките животни го уважават и често в неговия дом го навестяват. Удобно под големия бук се настаняват и с разказите му се забавляват. Световните горски събития пак от него научават и колко е голям светът се изумяват. Вово има огромна карта с очертани пътеки до далечни места и истински далекоглед, с който оглежда света отвред. Тази сутрин кълвачът Вово рано стана и със своята работа се захвана. Силният и монотонен звук чук-чук-чук се разнесе навред из гората, а обитателите горски надигаха недоволни глави от леглата. – Що става тук? Какъв е този звук? – сънено попита врабецът. – Кълвачът е решил от ранни зори да се труди! Цялата гора ще събуди! – каза полското мишле, подавайки от дънера носле. – Селският петел всяка сутрин в пет кукурига, а днес освен него и тоя кълвач шум вдига. Искам тишина! Така не мога да заспя! Цяла нощ свирих в полето! – ядосано каза щурчето. – Засрамете се! Защо се сърдите вие? Вече час трудим се и ние! – намесиха се в разговора две мравки сестрички. – Търсим храна за закуска в мравуняка за всички. – О, не искаме съвети в този час! Прибирайте се, чакат ви у вас! – мишлето изкомандва. – Ей сега ще извикам моята банда. Тези зрънца от житни класове и на нас за закуска ще ни дойдат добре. Мравките послушно сложиха товара на гръб, но една лапа препречи техния път. Вдигнаха глави и видяха Лисана – рошава и по пижама. – Дошла е на кълвача Вово да се моли! – По-скоро с него ще спори! Хайде, сестричке, да се махаме оттук… – Не! Ще останем – на мишлето напук! Врабчо отново глава показа и строго каза: – Не ми се слушат кавги! Така ми се спи! Не обичам да споря, затова престанете, моля! Щом слънцето изгрее и съседът Славей запее, моето врабче модно ще облека и на детска градина за първи път ще заведа. Сънен и уплашен той в своето гнездо се сгуши и с крилца ушите си запуши. – Хей, кълвачо! – викна Лиса. – Цялата гора от теб кънти и не може да се спи! Спри! Почини! Или пък поспи! Ти реши! Н о . продължи наобяд, че моите лисичета дотогава спят! М и л и т е . заради теб ще се събудят, а те по цяла нощ обичат да лудуват!
– Ех, Лисо, по-добре да ги събудя! Макар и малки, децата трябва да се трудят! Не бива да мързелуват! Аз подготвям важна новина. Рано сутринта малките зверчета и птички ще тръгнат на градина и ще обявя началото на учебната година. Мравките решиха кълвача да подкрепят и от Лиса да се отърват. Затова на лапата й се покачиха и в козината й се скриха: – Щом преброя до три, силно ощипи я ти! – Ох, какво беше това! – Лиса изпищя и хукна към дома. – Хей, сестричке! Намерихме храна, окъпахме се в роса и направихме добро от сутринта! – Да, да. Значи хубав ще бъде денят! А кълвачът, останал сам в мрака, реши търпеливо утрото да чака. С поглед мравките проследи и тихо промълви: – Защо не са като вас всички – ранобудни, трудолюбиви и добрички?! Изведнъж чу пърхане на крила, обърна се и бухала видя. Той кацна на съседния клон и каза с важен тон: – Какъв среднощен купон! Вово, всички искат да пазиш тишина! Ха-ха-ха! – бухалът гръмко се разсмя. – Та те вдигнаха по-голям шум дори от твоя клюн! Кълвачът кимна с глава и се прозя: – Да. Но само мъдреци като теб ще разберат това. Бухльо, важен ден предстои, затова, додето се развидели, всичко живо нека спи! Лека нощ!
