Как постави началото на Бохемска София? Имаше ли конкретен момент, който те отведе към проекта?
Като софиянец, винаги съм се интересувал от историята на моя роден град, но дълго време не си давах сметка за богатото ни културно наследство. През лятото на 2016 г. прочетох първата книга, която ме поведе по пътя на изследователя – „Тристахилядна София и аз между двете войни“ на Драган Тенев. В нея прочетох неподозирани факти и истории за града, който си мислих, че познавам. От книга на книга, попаднах в Регионален исторически музей – София, където работих в продължение на две години и се срещнах с професионалисти, които споделяха любовта ми към града. През 2019 г. създадох страницата „Бохемска София“ и така започна новото ми приключение. Мигът, в който взех решение да се отдам на тази дейност, беше първата ми обиколка, която проведох в началото на 2020 г. и отзивите, които получих, бяха страхотни! Тази подкрепа ме вдъхнови да се отдам изцяло на проекта.
Как се вдъхновяваш да разказваш историите на старите софийски улици, сгради и известните личности от историята ни?
Вдъхновението бе основната движеща сила за мен в началото на моя път. Днес вече разказването на истории е моята професия и съм отдал ежедневието си на това. Всяка сутрин се будя със знанието, че моята аудитория очаква поредната любопитна случка, ценна архивна фотография или непозната семейна история, която някой ми е споделил. Това ме кара да бъда дисциплиниран и, когато търся материали за тези публикации, винаги се натъквам на тях. Смятам, че в моята работа понякога вдъхновението трябва да отстъпи на дисциплината в името на постоянството, а именно то изгражда доверие у публиката.
Каква е личната ти връзка със София? Сподели ни спомени от твоето детство.
София е моят град и почти всеки важен момент от живота ми се е случил в полите на Витоша. Това чувство не може да бъде заменено! Моите ученически години, прекарани в района около НДК, ме свързаха завинаги с това място. Днес, когато се разхождам особено в този квартал, пред мен минават спомените за трамвая по бул. „Витоша“, паметника на скулптора Валентин Старчев и дупката до него, в която се събирах със съученици от близката Френска гимназия, за да се учим да свирим на китара, градинката „Буката“ и каменната пързалка, от която аз и много мои връстници си тръгвахме с ожулени колена и т.н. В тези спомени се таи любовта ми към града.
Какво стои зад името „Бохемска София“? Как го избра?
Артистите от нашето минало не са живели богато. Много от тях едвам свързват двата края, но това не ги отказва да следват творческите си пориви. В началото на своята кариера много от тях живеят по тавани, мазета, а понякога и на открито в името на своето изкуство. Това е моята бохемска София. Макар да се отнася за парижкия Монмартр, Шарл Азнавур е описал прекрасно това чувство в песента La Bohème. Реших да избера тази тема, тъй като ми липсват тези истории в публичното пространство. Освен това живо се вълнувам от личния живот на нашите хора на изкуството и сметнах, че мога да ги популяризирам чрез съвременните методи за общуване.
Как подбираш историите и маршрутите, които представяш?
Винаги вземам предвид два фактора, а именно предложенията на последователите на „Бохемска София“ и моите лични интереси в момента. Често получавам съобщения с различни идеи за личности, чиито истории заслужават повече внимание, или места, които остават непознати. А понякога попадам неочаквано на страхотна история за някоя стара сграда и, когато се разровя в темата, започвам да сглобявам парчетата от пъзела. Случва се това ми даде повод да напиша статия, да разкажа в радио рубриката ми или да изнеса беседа или обиколка.
Кой е най-неочакваният факт, който си научил за София по време на проучванията ти?
Че през 1878 г. населението на София е било 11 694 души.
Сблъсквал ли си се с трудности при достъпа до архиви или информация, от която си имал нужда?
Разбира се! Това е част от работата на изследователя, но именно наличието на тези трудности дава удовлетворение, когато все пак открия търсената информация. Аз съм сигурен, че има въпроси, на които никога няма да намеря отговор, но това пък оставя работа за хората, които ще дойдат след мен. Моята цел е да запълня възможно най-много празноти, що се отнася до миналото на града. Вероятно няколко живота не биха ми стигнали, за да открия всичко, но съм приел тази мисъл.
Как се променя отношението на хората към културното наследство на столицата през годините?
Струва ми се, че в момента живеем във време, в което най-много хора се интересуват от културното наследство на България. Мога да говоря със сигурност за София, но имам по-малки наблюдения и в други градове в страната и там също придобивам това усещане. Никога досега не сме имали толкова организации, които се борят за популяризирането на материалното и нематериалното наследство на София. Моите колеги се развиват в специфични ниши, които обхващат теми от традиционното облекло до софийските мозайки. Събития, обединяващи представителите на тези организации, се провеждат ежегодно и независимо едно от друго. Нашият сектор кипи от живот и това е страхотно!
Има ли сграда или улица, която чувстваш като своя?
Не бих казал, че има такива. Разбира се, имам любими обекти, но те са ми любими, заради чуждите истории, с които ги свързвам. Все още нямам място, което лично аз да съм създал, открил или популяризирал, за да мога да го определя като свое. Добрата новина е, че много хора преди мен са направили нужното, за да привлекат интереса ми със своето дело и да успея да допринеса поне мъничко за по-доброто познаване на техните имена.
Какво би посъветвал младите, които искат да се занимават с опазване и популяризиране на културното ни наследство?
Секторът има нужда от Вас! Но не като бройка, а като искрени, добросъвестни и старателни млади хора, които обичат своята работа. Един такъв човек би свършил по-добра работа от 10 демотивирани младежи, които не виждат смисъл в ровенето в старите книги, разговорите с възрастните хора или поставянето на всеки исторически факт под съмнение. София приветства всеки, който иска да се труди за нея. Много теми тепърва очакват човека, който ще ги изкара от мрака на забравата и може би това сте Вие!
Какво би пожелал на читателите, които изненадващо са били намерени от твои книги в изданията на „Зелено четене“?
Желая Ви дълголетие, за да можете десетилетия наред да се връщате към тези истории и нека те Ви вдъхновяват за един по-осмислен живот! Нашето настояще е бъдещото минало и ще се радвам, ако моите книги Ви накарат да се обърнете към спомените и, защо не, да напишете своите мемоари, които някога да бъдат ценна придобивка за някой изследовател!
Каква литература предпочиташ и кои са любимите ти места за четене?
Чета единствено книги, свързани с историята на София. Обичам да купувам мемоари на български творци, фототипни и стари издания. Чета единствено вкъщи, защото винаги четенето за мен е свързано с водене на бележки, а само у дома имам възможността да правя това обезпокоявано.
Имаш ли любими исторически личности, от които черпиш вдъхновение?
Един от хората, които ценя най-високо, е Алеко Константинов. Той преживява най-големите загуби, които може да изпита един човек, но вместо да изгуби волята си за живот, той сам слага псевдонима си „Щастливец“. Надявам се, че никога няма да се сблъскам с тези трудности, но ако това се случи, бих желал да имам неговата духовна сила.
„Кварталът на писателите. Пътеводител на „Бохемска София“
Кварталът е заключен между улиците „Граф Игнатиев“ и „Алабин“ и булевардите „Христо Ботев“ и „Патриарх Евтимий“. В него са разположени множество обекти, дали облика на българската литература в периода между Освобождението и Втората световна война.
Някога този квартал е бил накрай града, но и тогава в него е кипял живот. Тротоарите и площадите са кръстосвани от големите умове на стара София – майсторите на перото, които всички ние познаваме. Тук те се срещат и разделят, обичат и мразят, работят неуморно и изпращат тежките дни с чаша в ръка.
Втората световна война слага край на тази бохемска идилия. Последвалите десетилетия опитват да изтрият спомена за славните години, в които кварталът е литературният център на столицата. Но този опит е неуспешен. Паметта е жива в старите книги, в пожълтелите документи и в спомените на съвременниците. Наш дълг е да отворим очи, за да видим историите, скрити зад фасадите. Книгата участва като дарение в Национална кампания „Зелено четене“ през 2024 и 2025 години.
Какви проекти от „Бохемска София“ предстоят до края на годината и да очакваме ли от теб и нова книга скоро?
Аз и моите колеги се стараем да предоставяме богато разнообразие от събития и материали. Споделяме всички новини за нашата дейност в нашите канали във Facebook и Instagram. За книгата мога да кажа следното: докато има читатели, ще има и какво да се чете!
Материала подготви: Надежда Динева
