Хайри Хамдан е палестински поет, писател и преводач. Живее в България от средата на 80-те години на XX век и твори на български и на арабски език. Преводач на българска литература на арабски език, съставител на няколко антологии на български поети и писатели, издадени в арабския свят.
Превел е над 100 български автори на арабски език, съставител на антологията на българската поезия „Вятърът разпръсна моите слова“ и антологията с български разкази „В началото бе епилогът“.
Библиография
Поезия
- „Очите на бурята“ (1993)
- „Мариямин“ (2000)
- „Хронична любов“ (2005)
- „Един живот не е достатъчен“ (2016)
- „Последен портал“ (2018)
- „Водните лилии на паметта“ (2019)
- „Аз, бедуинът“ (2021)
Проза
- „Живи в царството на рака“ (2005)
- „Европеец по никое време“ (2006)
- „Дневникът на позора“ (2014)
- „Съблазънта на средната възраст“ (2014)
- „Неспокойни души“ (2015)
- „Лешникови градини“ (2020)
Драматургия
- „Нека живея, нека умра“ (2011)
