Петя В. Димитрова е редактор и автор на пътеписа „Да обичаш дивото. Монголия“ – книга, в която са побрани цели 8 000 километра пътешествие от Москва през Сибир до пустинята Гоби.
„Първото ми голямо пътуване се случи, малко след като навърших 21 години. Видях на таблото в университета обява за проект на име Beyond Your World („Отвъд твоя свят“). Търсеха се млади студенти, които да отидат за две седмици в Източна Азия и да се върнат с публицистични материали за тамошния живот. Точната държава не се споменаваше – разбрах, че е Индонезия, едва след като ме одобриха.
След индонезийските острови Ява и Бали, в следващите две години имах щастието да пътувам из Армения, Грузия и Русия. Все повече се влюбвах в идеята за автентичното и дивото. Прозрях, че големият град ме задушава и че искам да прекарвам повече време сред природата, но без да се сбогувам с цивилизацията. Веднага след като написах дипломна работа за ръчно правени книги през XXI век, започнах да се подготвям за нов приемен изпит – този път за специалност „Етнология“.
И така, днес, почти 7 години по-късно, все още съм страстно влюбена в редактирането на книги. Съчетавам това с докторантура в катедра „Етнология“ на СУ, където разработвам темата за преселване на млади хора от градовете към селата. Пътувам постоянно из села и паланки. Попивам забравени знания. Разпитвам възрастните какво е било преди и междувременно издирвам млади хора, които са решили да се установят там. Снимам, чета и пиша. Обединявам етнология, книгоиздаване и пътешестване – трите извора, които всеки миг ми даряват вдъхновение и вяра, че светът е прекрасен.“
