Мария Димова Павлова-Славкова е родена на 20 април 1937 г. в странджанското село Граматиково. Израснала с хайдушките, жетварски и седенкарски песни на своята гласовита майка, тя проявява усет към краткото, точно и образно слово още в първите си стихове, написани в ранното й детство.
Успешно е участието й в конкурси на в. “Народна младеж” – за стихове и вестниците “Народна армия”, “Граничар” и “Трудово дело” – за разкази. Печатала е есета, статии, епиграми. Нейни стихове са включени в сборниците “Слънчева рапсодия” – изд. “Виделина” и “Слава, Априлци!” – изд. “Пропелер”.
Първата й стихосбирка “Сърце от Странджа” излиза през 2001 г. Самостоятелно издава и стихосбирката “Минах през света”, а в съавторство с Петър Нешев – стихосбирките “Обичай сега”, “Ти и аз”, “Като хляб и вода” и “Български легенди в стихове”.
Богатите си впечатления и драматични преживявания от походния живот на военното семейство отразява по нестандартен начин в книгата “Изнасилената фуражка”. “Шарени разкази” е втората й книга с проза.
За себе си Мария Славкова казва: “Аз съм една от богатите бедни българки… Богата с обич – към учителската професия, с майчина гордост – заради двете си дъщери и… с нелечима зависимост към българското художествено слово”.
“Слово за словото” е най-новата книга на авторката, съдържаща публицистика, проза и поезия.
