Живея в светове от думи. Нося в себе си любовта към книгите така, както хората се раждат с различните си таланти. В центъра на моите истории стои човекът, носи вселена, броди и търси. Често мисля за хората. Мисля ги. Търся сходните черти в тях. Толкова са много. Различията са на повърхността. От дете съчинявам истории, наблюдавам, правят ми впечатление детайли, разговори, думи, мълчанието между думите. Иска ми се да се разговоря и с последния човек, застанал на самия ръб на света. Нека ми разкаже. А после да напиша история за това.
Когато изграждам пътя под краката на всеки от героите ми, ме водят два въпроса, и ако отговорите са смелост и откровеност, продължавам да пиша. Да не се поколебаеш да скочиш в дълбокото, сграбчил страха си със себе си, това е една история, която с възторг бих създала, или прочела. Мисля си, че читателят би простил много неща, но не и неискреност, недостоверност.
