Аз не исках да бъда писател. Исках да бъда лекар. Станах лекар. Докосвах се ежедневно до лекари, които караха „чудото на медицината“ да се сбъдва пред очите им.
А през цялото време един глас в главата ми крещеше, че не върша това, което ми е предопределено. С течение на времето този глас се превърна в невидима енергийна топка, решена да ме разкъса отвътре, ако не й дам да твори.
Това беше гласът на творческата енергия. Тя ме искаше, аз исках да й се отдам, но само който е бил в подобна ситуация, знае колко трудно е да се осмелиш да излезеш от зоната си на комфорт, макар и този комфорт да е условен.
Когато поривът се превърна в потребност за съществуване, се престраших. Не гонех мечта, а просто правех това, което усещах, че трябва да правя.
Моята мечта не е да бъда писател, а да се чувствам пълноценна в ежедневието си. За мен това е ежедневие с много писане.
Не наричам себе си „писател“, а човек, който пише с огромно удоволствие и е безкрайно щастлив всеки път, когато научава от читатели, че е успял да предизвика положителна емоция и вълнение в тях.
Благодаря ви!
Александрина
