Писателят и журналист Стефан Стефанов ни изненадва и в света на киното и музиката. Най-новият му проект — документалният филм „Радио Африка“ — е първият български филм, посветен на африканската музика. В него Стефанов проследява пътя на пет африкански изпълнители, които правят концерти и в България, както и на български артисти, вдъхновени от ритмите и звученето на континента. Реализира филма заедно със свой приятел – Давид Вълков, като резултатът е пълнометражна лента с продължителност 1 час и 15 минути. В нея се разказва за африканската музика не само като изкуство, но и като източник на вдъхновение и културна енергия.
„Африканската музика звучи едновременно познато и непознато – тя въздейства дълбоко, особено когато се изпълнява на живо“, споделя Стефанов. По думите му ритмите на Африка отварят нови хоризонти на възприятие. Според него, не е изключено западната култура в бъдеще отново да потърси вдъхновение точно там, откъдето произлизат корените на рокендрола, блуса, джаза и хип-хопа. Най-скорошната прожекция на филма „Радио Африка“ е на 28. август в Царево, след което се очакват още събития в София до края на годината, както и фестивални участия през 2026 година.
Поглед към литературата
Стефан Стефанов е журналист по образование, а в момента пише за Българската музикална асоциация, където отразява концерти и музикални събития. Любовта му към музиката обаче намира отражение не само в професията, но и в писането. В книгата си „Орисия“ той прилага любопитен експеримент — съчетава стилово многообразие. Вдъхновението за книгата идва от групи като Есихия, Ериней и Кайно Йесно Слонце, които съчетават народното творчество, за да разкажат своите истории в духа на XXI век. Същият подход прилага и авторът в писането на „Орисия“.
„Фолклорът ни е съкровищница, която може да бъде интерпретирана и адаптирана към съвременния контекст“, казва той. Писането за него е процес, който черпи от житейския опит и моментното състояние на духа. „Всяка книга е отражение на това, което си научил за себе си и света дотук. „Орисия“ вече има три издания, като последното включва допълнителни текстове.
За писането и редакцията
„Писането е най-сладкият процес, редакцията е истинската къртовска работа“, признава Стефанов и съветва прохождащите автори да обърнат повече внимание именно на редакцията на своите текстове. Според него редактирането заема 80% от цялостния труд по една книга и именно това е процесът, който формира крайния продукт. „Не бих променил сюжета и героите в „Орисия“, но бих пренаписал някои параграфи, което е нормално от гледна точка на времето, защото човек се развива, винаги има какво да подобри. За мен успокояващото е, че сюжетите имат добра структура, героите реагират адекватно на ситуациите, в които са поставени, останалото са по-скоро писателски неволи и притеснения.“ Книгата разказва за съдбите на самодиви и разбойници, на вещици и мъдреци, на герои и предатели, чиято памет се предава не чрез думи, а чрез кръвта ни. Защото Орисията ни е обща.
Изкуството като процес на пречистване
За Стефан Стефанов самият процес на писане не е променящ, а е резултат от състояла се вътрешна промяна. „По-скоро нещо отвътре трябва да те промени, за да седнеш да пишеш. Поне при мен е така“, споделя той. „Всички герои в книгите ми са ми близки“, казва писателят, но допълва, че в началните му произведения има повече автобиографични елементи. Тези елементи в първите му две книги “Горе&Долу” и “Край до Край” са повлияни в някаква степен от автори като Джак Керуак и Чарлз Буковски. С времето обаче той намира свобода в създаването на по-фикционални материали. Това го отвежда към автори като Филип Дик, когото оценява заради майсторството в сюжетите. „Писателят трябва да може да създаде свят от нулата и този свят да бъде убедителен,” смята Стефанов.
Притежавано от него качество, което смята, че е жизненонеобходимо на съвременните артисти – любопитството.
„Нужно е да черпим вдъхновение от най-различни източници и епохи, и от съвременниците, и от класиците – това прави изкуството по-богато, по-нюансирано.“ Стефанов вярва, че без способността да интерпретираш, изкуството ти остава повърхностно.
Според него в наши дни често липсва любопитство, особено към миналото. „Прекъсва се приемствеността – киното, литературата и музиката от преди 70-80 години имат още какво да дадат, но малко хора се връщат назад.“ Интернет, според него, играе двойна роля. Макар да дава достъп до информация, създава и илюзията, че всичко е започнало, откакто съществува онлайн пространството. „Тази идея, че всичко се случва сега и най-важното е това, което е днес, е подвеждаща. Особено младите творци понякога се опитват наново да откриват топлата вода, а това е абсурдно.“
Лечебната сила на литературата
„Изкуството има силата да лекува, но с литературата буквално ми се е случвало“, споделя Стефанов. Един такъв момент е срещата му с Нравствени писма до Луцилий на Сенека – книга, която му е помогнала в труден етап от живота. „Беше точното четиво в най-подходящия момент. Помогна ми да осмисля неща, от които имах нужда, за да продължа напред в по-добро състояние на духа.“
Той вярва, че когато е качествено, изкуството свързва човека с божественото и има силата да пречиства духа. Но в съвременния свят тази негова функция често се губи. „Изкуството се е превърнало в нещо като Fast Food – заляти сме с продукция, но трудно можем да различим стойностното. Липсва ни и адекватна критика – всеки има мнение онлайн, но това не означава, че всяко мнение е обосновано“, твърди Стефанов. Според него, за да бъде изкуството действително значимо, то трябва да бъде създавано с мисъл за бъдещето и уважение към традицията. „Важно е да има хигиена във възприятията. Иначе оставаме в капана на посредствеността.“
В един свят, в който съдържанието се произвежда с главоломна скорост, Стефан Стефанов напомня, че истинската стойност на изкуството не е в количеството, а в дълбочината и че пътят към нея минава през самодисциплина, търсене на смисъл и постоянна работа – както вътре в текста, така и вътре в себе си.
„Нови басни“ – поуки с актуално значение
„Липсваше ми този подход, този стил. Надявах се някой да го направи, но след като това не се случи, реших сам да го напиша“, споделя авторът. „Нови басни“ предлага прозорливо наблюдение над настоящето. В центъра стоят поуки, свързани със състоянието на съвременното българско общество, сред които са нуждата от лична отговорност, съвестно отношение към труда и отхвърляне на примирението с посредствеността. „Животът от ден за ден, без мисъл за бъдещето, тази еснафщина, мисленето само за материалното, но не и за качеството – това създава среда на посредственост. А тя е вредна и за индивида, и за цялото общество“, казва Стефанов.
Новият книжен проект – четири истории, четири държави
Най-новата книга на Стефан Стефанов проследява съдбата на група български приятели, разпръснати из Европа – в Малта, Хърватия, Франция и България. Книгата е изградена като мозайка от разкази в четири части, като всяка част разглежда съдбата на героите в европейски контекст. „Идеята беше да извадя историите от локалната рамка и да ги вградя в един по-широк, европейски контекст“, разказва той.
Пътуванията на автора до тези държави се превръщат във вдъхновение. Писанието протича по-бавно, признава той, тъй като това е първият му текст, създаван директно на английски език. „Работя без преводач, искам да запазя нюансите на изразяване. Последните няколко години чета само на английски и това повлия и на писането ми.“ Очаква се книгата да бъде готова следващата година.
Към читателите в „Зелено четене“
Стефанов изпраща послание на благодарност и вдъхновение: „На читателите в „Зелено четене“ пожелавам приятно четене и им благодаря за това, че обръщат внимание на българските автори. Има стойностни гласове в нашата литература, нека читателите са отворени и търсещи, за да може стойностното да ги намери.
Стефанов вярва, че българското изкуство се доближава до европейските стандарти, макар и не безпрепятствено „Пречките често са в обстоятелствата, в манталитета, в липсата на приемственост. Но посоката е вярна. Остава да успеем да съхраним любопитството си„, подчертава писателят.
Стефан Стефанов е автор на сборниците “Горе& Долу” (Университетско издателство “Св.св. Кирил и Методий”), “Край до край” (изд. Колибри), “Орисия” (изд.Сиела). През юни 2023 г. илиза дебютният му роман “Уендиго”, също издаден от изд. Сиела. През декември 2023 г. издателство Ерове издава заедно сборника “Нови Басни” и допълнено преиздание на “Орисия” в тематични жълто-черни корици. В Национална кампания „Зелено четене“ участие взеха сборникът „Нови басни“ и лимитирано издание на „Орисия“.
Материала подготви: Надежда Динева
