Когато аудиоформатът срещне жанровото писане, а непознатото име се превърне в литературен феномен. Това е историята зад „Мамник“ на Васил Попов – роман, който излезе от сенките на скептицизма към българските автори и жанровата литература, и пое по свой собствен, нестандартен път към читателите – първо като аудиокнига.
И макар обемът ѝ да е сериозен, форматът я прави достъпна – не само заради удобството на слушането, но и защото платформата за слушане предлага абонамент, чрез който могат да се слушат хиляди книги и се елиминира първоначалната инвестиция в отделна книга. Романът не попада в чист жанр – напротив, именно неговата сила е в многообразието: хорър, фентъзи, хумор, исторически елементи, любовна история, хора от селото и психологически напрежения. „Интересно ми е да смесвам жанрове. Всеки е писал какво ли не във фентъзи или хорър, но интересното за мен идва от съчетанието, а и всеки читател намира по нещо за себе си в романа.“
Писателят не търси определена аудитория – води го вътрешният читател в него. „Водя се от принципа ‘Напиши това, което искаш да прочетеш’. Избягва нравоучителни герои, които насищат историята с житейски мъдрости. „В книгите ми няма баба от село, която да дава съвети как да живееш живота си.“
Началото на писателския му път не е било предначертано. Желанието му е било насочено към киното и режисурата. С времето бележките се превръщат в разкази, повести и романи. И макар първоначалният стремеж да е бил визуалният език, литературата печели битката със своята дълбочина. „Да вникнеш в мислите и чувствата на героя не можеш в друго изкуство така, както можеш в литературата.“ Днес писателят продължава да работи основно върху романи, макар често да получава покани за участие в сборници в съавторство с писатели, които много харесва. Разказът според него изисква прецизност и баланс, а романът му дава онова просторно платно, върху което мислите могат да се излеят без ограничения.
Пътят към екрана: Един жанров роман, който преобърна очакванията и представите
„Мамник“ получава зелена светлина за екранизация и поканата да бъде в екипа от сценаристи е сбъдната мечта за Васил Попов: „Навремето мечтаех да се занимавам с кино и това да пиша сценарий по собствената си книга беше нещо невероятно.“ Работата по продукцията е интензивна, взискателна и често излиза извън зоната на комфорт. Въпреки предизвикателствата, целият екип е бил отдаден на идеята, а режисьорът Виктор Божинов е оставил дълбок отпечатък върху крайния продукт. „Виктор Божинов е от малкото хора у нас, които могат да направят това, което той направи с този проект.“
Приспособяването на литературен текст към сценарий не е лесно, но авторът е подходил с разбиране и уважение към спецификата на киното. „Гледах да не държа всичко да бъде едно към едно с книгата, защото киното е друг тип изкуство.“ Авторът съзнателно прави разлика между литература и кино: „В романа можеш да въведеш герой само за една сцена, но в киното трябва да обосновеш присъствието му и да разкажеш неговата история.“ Едно от най-големите предизвикателства по време на снимките били екстремните условия – зимни нощи, открити пространства, почти хипотермия за актрисата в една от сцените. Но въпреки това екипът е бил изцяло отдаден.„Отивам на терен напълно облечен и ми е неудобно, че хората правят такива саможертви заради „Мамник“.
Резултатът е висококачествена продукция, за която авторът казва с увереност: „Втори такъв сериал в България не се е снимал, убеден съм.“ Когато работиш в екип с хора, вложили страст и усилия, обективността изчезва: „Знам какво им е коствало, за мен сериалът е идеален. Надявам се да има и втори сезон с Лехуса.“ Лехуса обаче не е просто продължение – тя е част от по-голяма история, планирана още в началото. В момента третата част от трилогията, „Аждер“, е в редакционен процес и се очаква в края на лятото или в началото на есента.
Българският фолклор като извор на сюжети
Жанровата литература, която авторът създава, има и друга мисия – да възкресява фолклора. Думи като „мамник“, „аждер“, „лехуса“ се връщат в езика ни под нова форма. Според Васил Попов е нужно любопитство към всичко, защото отвсякъде може да изникне история. „Историите сами ме намират,“ казва авторът. Така е било и с „Мамник“, и с „Лехуса“. Просто среща думата в енциклопедия и усеща, че има нещо дълбоко в нея. „Започвам да разгръщам историята от самата дума.“ Така в мистичното фолклорно създание Лехуса – демон, произлязъл от дух на жена, загубила своето дете – е заложена темата за следродилната депресия. „Докато пишех книгата, много мои приятелки станаха майки. Черпих вдъхновение от разговори с тях. Мъжете не бива да се правим, че този проблем не съществува. По-добре да се опитаме да го разберем и да го разкажем.“
„Лехуса“ запазва ключови елементи от „Мамник“, които го направиха толкова успешен, но този път пред Васил Попов е стояло ново предизвикателство – да направи интересни препратки към предишната част. „Героите вече са се сблъсквали със свръхестественото, но на мен ми липсваше първоначалната реакция на шок, на отрицание. Затова създадох нови герои, които за пръв път попадат в свят на чудовища.“
В жанровата литература авторът открива не просто поле за въображение, а различен поглед към реалността. Любопитството му не се изчерпва с последната редактирана страница. Един от най-интересните аспекти за него е как читателите интерпретират героите, съществата и света на книгите му. В аудиоверсията на „Мамник“, например, звуковият фон създава представата за мамника като гарван и мнозина си представят именно такъв образ, въпреки че в текста той е описан като чапла, която се трансформира в черен грифон. „За мен е много любопитно какво си представят читателите, докато четат. В сериала мамникът изглежда като демоничен гарван.
Светът на „Лехуса“ – втората част от трилогията – предизвика вълна от интерес, но и объркване. Историята остава отворена, а някои читатели се оплакват, че не всичко е завършено. Васил Попов обяснява, че това е естествена част от процеса, в който доверието към автора е ключово. „Няма как да угодиш на абсолютно всички. Мисля предимно каква е логиката на историята и накъде води. Ако читателите не са разбрали нещо, то ще се появи в третата част. Все едно да четеш първата книга за Хари Потър и да питаш: този Снейп сега защо е тук?“
Слушайки аудиокнигата с гласа на Владо Пенев, самият автор изпитва неочаквано вълнение. „Започнах да сънувам героите си. Прочитът беше толкова въздействащ, че самият аз изпитах страх. Съветвам феновете да чуят тази версия, защото преживяването е съвсем различно.“
„Мамник“, „Лехуса“ и предстоящият „Аждер“ са книги с реални типажи, диалекти, села, митове, които са останали живи в диалозите със случайни хора. „В Монтана ми хрумна идеята за потопено село – вдъхнови ме язовир Огоста. Там, когато нивото на водата се вдигне, църквата потъва, а част от старите останки на селото излиза като призрачен остров. Това само като усещане е достатъчно за история.“
В друга книга, „Пермафрост“, авторът се е вградил в образа на геолога Кузман, макар че не всички веднага го разпознават. Някои читатели дори споделят с него, че този герой им е най-малко симпатичен, но до момента, в който научат, че именно в него е вплетен образът на Васил Попов. Най-често читателите харесват Лазар заради дарбата му да се регенерира. „Кой не би искал да бъде Лазар?“ – пита авторът с усмивка.
По негови наблюдения издателствата у нас по-скоро ще издадат преводна литература, отколкото български автор, който би имал претенции към текста, корицата и оформлението. По-лесно им е сякаш да преведат една книга, отколкото да инвестират в роден роман с прецизност в работата по редакция, корекция и предпечатна подготовка. Неговият съвет към младите автори е да поработят повече над текстовете си. „Форматирайте ги добре, изпипайте ги, уважавайте думите си. И не бягайте от местното – от местата и хората, които познавате. Стивън Кинг, ако напише роман, чието действие се развива в Трънско, най-вероятно резултатът ще е бутафорен. Локалните истории се усещат като истински, когато са разказани от хора, които ги носят.“
„За съжаление, не мога да пиша или дори да чета навън и го казвам с известна болка. Когато пътувам, искам да присъствам истински. Да обикалям, да снимам, да чакам изгреви и залези. И в такива моменти нито четенето, нито писането намират място. Пролетта и лятото са сезоните, в които творчеството ми замлъква. Щом се стопли, щом дойде време за море, планини и движение – хич не ме търсете. Писането идва с мрачното време. Когато светът се свие, въображението ми се разгръща.“
Очаквайте „Аждер“ – финалът на трилогията
След „Мамник“ и „Лехуса“, третата част от трилогията, озаглавена „Аждер“, се очаква да излезе в края на лятото или началото на есента. Целта е историята да остане свежа в съзнанието на читателите без прекалено дълги паузи между частите. Темпото, с което се чете и слуша поредицата, често изненадва самия автор: „Не мога да повярвам колко бързо някои хора четат или слушат. Понякога ги проверявам, за да видя дали наистина са успели да прочетат всичко.“
„Пожелавам на читателите приятно прекарване в света на Мамник – да се забавляват, да се смеят, да се страхуват и да плачат, четейки. Това ще означава, че съм грабнал сърцата им.“
Материала подготви: Надежда Динева
