Само преди дни излезе четвъртата книга на Горан Запрянов с интригуващото заглавие „Момичето от фара“. Официалното представяне на романа ще се състои на 27. април от 12:00 ч. в Литературен клуб „Перото“ в София. Срещаме се с автора, за да надникнем отвъд страниците с неговото творчество.
Ти ли намери Момичето от фара или то намери теб?
Преди десетина години в един врачански язовир наблюдавах пречиствателна станция, която се намираше вътре в язовира, на около два метра и се издигаше нагоре като фар с кабинка. Тогава си зададох въпроса какво би станало, ако там живее човек? Трябва да преплуваш водата, за да стигнеш до фара, тоест водата създава някаква бариера между хората, които са в близост, и тези на самия фар. Така се зароди идеята за романа, само че в този случай фарът е морски. Тази преграда символизира и трудността да бъде достигнато въпросното момиче от фара. Мъжете, които се опитват да привлекат нейното внимание, трябва да преплуват разстоянието до морския фар, да се покатерят, да преминат през високите стени, които жената издига и влюбеният мъж трябва да ги изкатери, да успее да достигне до нея, а никак не е лесна тази работа!
Можеш ли да ни загатнеш повече за образа на героинята?
Характерът на главната героиня е събирателен женски образ и е адаптиран спрямо сюжетната линия. Въпросното момиче е невероятно красиво и се носи легенда за нея, както Рапунцел е затворена в кулата. Там се чувства извисена и защитена от дребнавости, от ежедневни драми и скучни битовизми, горе в кулата живее като богиня с птиците, с чайките и ветровете, встрани от социалните драми на човешкия живот.
Как избра нейното име, защо я нарече Синтия?
Признавам, че ми е трудно да измислям имената на героите. Мъжките персонажи звучат леко латиноамерикански или испански, например главният герой се казва Ерон. Синтия ми звучи като височайша особа, някак царствено и величествено, затова избрах това име.
Кое беше най-голямото предизвикателство при писането на романа?
За разлика от предишните ми книги, тук се опитах да добавя повече динамика, трилър, героите се опитват да прекрачат границите на позволеното, за да покорят главната героиня, нарушават закона. Някои от сцените са с намеса на полиция, постарах се да добавя повече напрежение, така че читателите да очакват с нетърпение развръзката. Дали Синтия няма да бъде наранена по някакъв начин? Беше ми трудно да поднеса тези елементи с подходящата доза съспенс, за да бъде умерено, но и увлекателно. Исках да акцентирам върху живота на действащите лица, върху мястото, на което се намират, техните амбиции и чувства и да представя по-малко фисолофски размисли относно взаимоотношенията между хората. Динамиката на повествованието беше истинското предизвикателство, което имах в тази книга.
Тоест успял си да надскочиш себе си?
Може би всяка една следваща книга е вид надграждане и надскачане на себе си, защото винаги се появяват предизвикателства и си казваш: дали мога да направя още по-цветна историята, по-освежена. Темпото на писане и начините, по които самите герои намират своя път и взаимодействат, това е нещо, което като че ли се получава все повече от само себе си с времето. Работата с редактора беше поредното предизвикателство след написване на „Момичето от фара“. Имах възможността да работя с Русанка Одринска, която е редактор за България на книгите на Фрида Мекфейдън. Много ми хареса лекотата, с която тя оформя думите и прави текста по-лесен и достъпен за четене. С нейния професионален поглед ме накара да видя неща, които не забелязвах по-рано.
В романа „Пожар в океана“ са застъпени житейски философии и християнски добродетели. Каква е ролята на религията в твоя живот?
Не само в моя живот, а в живота на всеки духовно осъзнат човек би трябвало Господ да има много важна роля. Каквото и да правя, една част от мен се обръща към Бог, за да получа божествена благословия или напътствие и утеха. В основата на романа „Пожар в океана“ са човешките добродетели и противоречието, което се получава, когато човек не е преживял и осъзнал тези добродетели. Често се случва да опитваме да постъпваме правилно и добродетелено, но действията да имат обратен ефект. Това е и книга за крайностите, до които стигаме, без да го осъзнаваме. Затова и като опорна точка съм включил цитат на Св. Апостол Павел „Не доброто, което желая върша, а злото, което не желая, него правя.“ Заложена е много философия, психологически разклонения на героите, които накрая се обединяват в един цялостен човешки образ, всички пластове, които изграждат неговия характер.
Да си представим един твой писателски ден. Как би изглеждал той?
Изцяло писателски ден почти нямам, тъй като участвам в много етапи от създаването на книгата, но пиша, когато съм в състояние за това, тогава мога часове наред да пиша заедно с музата. Има и случаи, когато пиша по 15-20 минути на ден, защото в този момент ми е липсвало вдъхновение. Атмосферата доста ми влияе, мога да пиша на различни места. Навън съм се опитвал в паркове, в кафенета, но предпочитам повече уединение и тишина, когато искам да остана насаме с героите и историята и да се потопя в нея.
Ако не изразяваш себе си чрез писане, кое изкуство би си избрал?
Разбира се, музика! Това е една изцяло моя друга същност от изкуството, която е заложена в мен и се старая да обединявам с литературата по време на представяния на книгите. Музиката е силен способ за предаване на чувство, на история по силен и завладяващ начин на един дъх. Ако книгата има нужда от повече задълбочаване, анализ и осмисляне, една песен от 2-3 минути може буквално да те „удари“ и да каже всичко в най-синтезиран вид. Музиката е била мое алтернативно проявление. С литературата обаче можеш да кажеш повече, има безкрайно много пътеки, по които може да се самореализираш и да покажеш повече от себе си на света.
Как избираш заглавията на книгите си?
За разлика от повечето писатели, които пишат, пишат, пишат и накрая дават заглавие на книгата, аз първо си визуализирам някакво заглавие с история, която ще кореспондира и някак дори заглавието ми казва много по време на писането на книгата, което е странно, например в „Бягство от любовта“ има дистанция, абстрахиране от любовта. При „Пожар в океана“ има много противоречия. Какво би станало ако започнем да наричаме злото добро и да придаваме качества и характеристики на доброто в злото? Тогава все едно обръщаме цялия процес на вселената и водата вместо да гаси пожара, тя би го запалила и океанът би пламнал.
Каква литература предпочиташ да четеш?
Предпочитам изцяло художествена литература – от една страна ме разнообразява, а от друга страна ме запознава с нови похвати и поглед върху различните стилове и жанрове. Спрямо настроението си избирам какво да чета, също така съм запален страстен читател и членувам в два литературни клуба. Вълнуващо и интересно е за мен какво излиза в света на съвременната литература.
Съществуват ли предубеждения относно съвременната българска литература?
Съществува доза скептицизъм към българските автори, читателят има предубеждения заради измеренията на преводната литература у нас. Чуждестранната литература има сериозен пиар, сериозен екип от хора, които работят върху книгите, подобряват и присъствието на автора, а това е нещо, което при българските автори отсъства. Изобщо при изкуствата у нас е борба за оцеляване и борба самото изкуство да бъде показано и видяно.
Вече си сред почетните автори в Национална кампания „Зелено четене“ след участие в няколко нейни издания. Кое те мотивира най-силно да подкрепяш инициативата?
Изключително съм благодарен на Национална кампания „Зелено четене“, без която не само аз, но и други български автори не биха достигнали до толкова красиви кътчета на страната чрез своите книги. Книгите ми стъпиха на места, които аз никога не съм посещавал и на културни забележителности като крепостта Баба Вида. Кампанията дава шанс на млади автори да бъдат представени, създава запознанства между авторите и самото вълнение да видиш своите книги сред другите заглавия, създава само положителни емоции! Кампанията е много благородна кауза!
Автор: Надежда Динева
