Тръгвам нанякъде. Дишам, не бързам,
крачките бавно, наум си броя.
Тук, със морето, душата си свързвам,
с морската пяна как ризи кроя!
“Нежна изящност” е четвъртата поетична книга на Детелина Стефанова, след “Съвършенство в несъвършенството”, “Магьосница” и “Толкова… Единствена”. Една необятна поетична вселена, в която авторката представя като на длан нюансите на човешката душа, вписваща се – успешно или не съвсем – в противоречивия заобикалящ ни свят.
Поетичните откровения в книгата са обособени в четири цикъла: “Гравитация”, “Кула в небето”, “Стъкленица за боички” и “Нежна изящност”.
Първият раздел е посветен на човешката душа, гравитираща около нас, или ние около нея, или човешкият свят около човешката душа и обратно – едно “магическо движение в спирала, / звезди, целунати от светлината…” (“Гравитация”) В това единство на движение и пространство-време, заобградени от “болни амбиции” и “ниски страсти”, сред “бури кални и дъждовни”, за да оцелеем и се впишем уместно в тайнството, наречено живот, е необходимо да се вгледаме дълбоко в себе си, да пречистим лошите помисли, да извадим най-доброто от себе си – като изящно отражение – и да се устремим към светлината. И ако в Светото писание “в началото бе словото”, в нежната изящност на Детелина езиковата индивидуалност е същността на битието, съчетала в себе си надежда и упование, очаквания и мечти, трепети и доверие, чак до самия край на времената.
