Документалният роман „Живи в царството на рака“ Хайри Хамдан посвещава на баща си, но и на всички, които са изживели ада на заболяването.
„Когато за първи път разбрах за болестта на баща ми, веднага заминах за Йордания. Тогава той ме чакаше на аерогарата в Аман. След месец успя да се сбогува с мен там.
При второто ми посещение той вяло ми махаше с ръка пред портата на дома ни.
Третият път, когато отпътувах, се сбогува с мен от болничната си постеля.
Четвъртият път дойде моят ред да се сбогувам с него. Следващият път… простете, няма такъв.“
