Здравейте, Александрина! Благодаря сърдечно, че приехте поканата да ни гостувате! Как се случи така, че заменихте лекарската професия с перото?
Имах доста перипетии в специализацията, както много други специализанти в България, но пред мен никога не бе стояла възможността да се откажа от медицината – дори и когато излезе първата ми книга и пожъна успех. Само че съдбата си знае работата. За половин година животът ми се преобърна изцяло. Случиха ми се поредица от неочаквани събития, които доведоха до промяна в местожителството ми, в ежедневието ми, а накрая – и в професията ми.
Кое е по-трудно – да лекуваш чрез конвенционалната медицина или чрез думите?
Лекарската професия е несравнима особено когато е призвание. От друга страна, писателят също носи немалка отговорност, защото думите са енергия. Те могат да нанасят сериозни поражения, могат и да лекуват. Човекът като съвкупност от душа и тяло, съответно и двата типа лечение са важни и изискват отговорност от този, който го прилага.
Написването на кои сцени се оказа най-голямо предизвикателство за Вас?
Еротичните сцени. Много хора сравняват еротиката с долнопробна литература, но написването ѝ изисква огромно внимание към детайла, игра със сетивата и немалка доза смелост. На хартия границата между еротиката и порното е тънка и зависи пряко от умението на автора (както и от целта му, разбира се).
Откъде черпите вдъхновение за сюжета?
Идеите често сами ме връхлитат. Не бих казала, че чакам вдъхновение. Обикновено сядам и пиша. Ако не ми харесва, трия и започвам отначало. Ако се налага – пак трия. И така, докато не се получи нещо, което според мен си струва.
Книгите на кой автор са Ви въздействали най-много?
През различните възрастови периоди съм чела различни книги. Станах активен читател в ранна тийнейджърска възраст, когато открих книгите за Хари Потър. Вероятно те помогнаха за пристрастяването ми към ърбън фентъзито. В късната тийнейджърска възраст превключих към криминалетата. Изчела съм всичко на Джеймс Хадли Чейс, до което съм се докопала. Стилът му на писане е уникален.
В студентските години залитах по паранормалния романс. Любимата ми авторка тогава беше Кресли Коул, от която съм научила доста за изграждането на любовните сюжети. Предполагам, че творчеството на Джаки Колинс, чийто остър стил на писане изключително много ми допада, също донякъде ми е повлияло.
Сънувате ли героите си?
В началото ги сънувах. Сега вече не. Научих се да „изключвам“ от историята и да използвам пълноценно времето си за почивка.
Ако можехте да се въплътите в някой от героите си, кой би бил той и защо?
Моите герои преминават през много трансформации, които са доста болезнени – както физически, така и психически. Предпочитам да уча своите уроци в реалния свят, но ако трябва да избера някого, нека бъде някой третостепенен лечител в Болницата. Някой, който наблюдава събитията от първо лице, но не е пряко засегнат от тях.
Имате ли мечтано местенце за писане?
Пиша навсякъде, стига лаптопът ми да е с мен. Когато потъна в историята, нито забелязвам обстановката, нито чувам случващото се наоколо. С други думи – уж съм тук, но ме няма.
Имате ли специални ритуали като част от творческия процес?
Съжалявам, ако ви разочаровам, но нямам такива. Сядам и пиша.
Бихте ли описали света на книгоиздаването в България във фентъзи стил? И нуждае ли се от лечение издаването и разпространението на българска литература у нас?
В България има много мераклии да летят с метли, само че се мъчат да го правят с обикновени метли. Няма как да стане без магия.
Ако метлата е твоята история, за да стане летяща, т.е завършена, тя се нуждае от поръсване с доза магия. А тази магия идва от екипа, който работи заедно с теб по книгата. Българските автори имат добри идеи, но често не могат да ги развият поради липса на опит и работа с опитни редактори, които да ги насочат. Не си мислете, че авторите в чужбина развиват бестселър истории от раз. Зад тях стои екип от няколко редактори, които им посочват дупките в сюжета, слабите страни и им помагат да ги шлифоват до добър краен продукт.
За първи път участвате в Национална кампания „Зелено четене“ с две книги от поредицата – „Болница за безсмъртни създания“ и „Анатомия на безсмъртните видове“. С какво най-силно Ви привлече каузата и какво бихте пожелали на читателите, които се срещнат с Вашите книги на открито?
Искам все повече хора да се докосват до магията на книгите. Тя е несравнима, защото провокира сетивата ни по уникален начин. Що се касае до световете в книгите ми, те са многоцветни и предлагат палитра от емоции, които са колкото чужди, толкова и познати за нас като живи същества.
Благодаря на Вас и на „Зелено четене,“ че ми позволявате да стигна до още читатели. Надявам се, че книгите ми ще попаднат в ръцете на тези, които имат най-голяма нужда от тях в дадения момент.
Пожелаваме Ви още много творчески успехи и тръпнещи от вълнение читатели!
Материала подготви: Надежда Динева
