Приветстваме писателката Галена Върбева, която се присъедини към нашия зелен отбор от творци в петото издание на кампанията! Как и кога разбрахте, че писането е Ваше призвание и ще се превърне във Ваша втора професия?
Благодаря сърдечно за поканата да Ви гостувам! А сега на въпроса как разбрах, че писането е мое призвание. Всъщност истината е, че пиша от малка. Съчинявах приказки и кратки истории още преди да знам как се държи химикал. Мои първи читатели, респ. мои слушатели, бяха моите сестри и децата, с които си играехме навън. Просто бях дете с богато въображение. Писането бе и все още е част от моя живот, мисъл и светоусещане. То ме моделира и направи това, което съм. Именно писането начерта и пътеката на професионалния ми път. Така че не това е втората ми професия – всяка друга е втора след него!
Как се става детски автор особено след криминални романи като „Острие на отмъщението“?
С годините се уверих, че няма лесно писане – ни за деца, ни за възрастни. Всяка история започва от фрагмент, от зрънце върху което поставяш основата. Ако историята ме заинтригува, задавам въпроси, продължавам да търся още и още парченца, додето ( в общи линии! ) сглобя картината. Това е най- първосигналният момент. От тук нататък, ако продължа да я развивам, ще я обогатя с характерите на героите, с техните страхове от миналото, с надеждите им за в бъдеще, с препятствия, стоящи на пътя им, с обстановка, с исторически период ( и неговите закономерности) – изобщо изисква се предварителна подготовка, работа и вещина, докато историята се разгърне и обогати. По отношение на криминалните и мистични истории, те не са нещо по различно от тези, които описах. Разликата е в това, че съспенсът се развива чрез няколко допълнителни фактора: страшна обстановка, мрачен герой ( или зъл такъв, който трябва да се неутрализира ), зловещ обрат и разбира се силно емоционално въздействие.
Кои са най-важните качества, които автор на детски книги трябва да притежава?
Според мен, най- важното качество, което един автор на детски книги трябва да притежава е… любовта към децата.
И любовта към книгите, разбира се! Когато и двете се съчетаят в посока детски сюжет (и на езика на децата), се получава истински увлекателна и поучителна приказка. С детски приказки се занимавам сравнително отскоро, откак се дипломирах като учител. Защото, както знаем, въображението е по- важно от знанието. А децата ги обожават – остроумни, интересни и със забавни и запомнящи се герои. За първи път обаче ми се налага не само да я напиша… но и да я публикувам!
Разкажете повече за създаването на приказката „Баба Мравка и лечебните билки“. Понеже като чуя „Баба Мравка“, си спомням за детския стих „Бабо Мравке, где така? Тичам, Щурчо, за храна…“, а във Вашите приказки Баба Мравка е лечителка, която използва целебната сила на билките?
Когато г-н Цветомир Цонев от „ Магията на българската роза ООД“ се свърза с мен и ме помоли да напиша приказка, посветена на билките за тяхното дружество, честно казано, бях на път да се откажа.
„ Баба Мравка и лечебните билки“ за мен си беше цяло предизвикателство. Това не беше типичната приказка, която обикновено съчинявах за своите ученици в Заниманията по интереси. Този път от мен се очакваше да напиша остроумна приказка за деца в диалогова реч, с различни герои и поучителен сюжет, но да върви и в рими. Ако трябва да бъда честна, основна трудност не ми бе толкова сюжетът, колкото римите. Както знаем те следват своята си закономерност, звуково повторение и стихотворна техника.
За главен герой на книжката в началото се колебаех между пчеличка и мравка – от традиционния ни фолклор знаем, че и двете символизират отдаденост, грижа, неуморен труд. А приказката имаше нужда точно от такъв герой, който да внуши възпитателния елемент, емпатията, емоционалността и разбира се поуката. В крайна сметка се спрях на баба Мравка. Нейна роля беше да сплоти и да сдобри всички горски герои. А кои бяха горските герои – именно билките, които одухотворих с различни маниери, с емоционални стремежи, с отличителни гласове, та дори и с ръчички и крачета като същински деца. Така те кореспондираха много по- убедително и непосредствено с децата – всяко едно дете да може да се разпознае в характера на съответната билка. В приказката „ Баба Мравка и лечебните билки“ имаме общо шест геройчета билки – Лайка, Мента, Мащерка, Бял равнец, Невен и Шипка.
Няма да разкривам много от сюжета, за да бъде интересно на читателите, но ще Ви кажа, че в ранното дъждовно утро, баба Мравка тръгва към гората ( най- вече към „Вълшебната билкова градина“) заради така желания билков чай, който тези шест билки дават. И там, точно там, се случва нещо неочаквано, което ще изненада дори и самата нея.
Ще четем ли за Баба Мравка и в друго нейно амплоа?
Ами всъщност да! Новата приказка, която ще излезе през настоящата 2025 г., също ще е с билките от „ Вълшебната билкова градина“. Пак ще е артистична, забавна и поучителна, но ще бъде и обогатена с няколко нови героя.
В момента тече нов образователен творчески конкурс, по примера на предходната книжка „ Баба Мравка и лечебните билки“ ( когато деца от детски градини из цялата страна бяха предизвикани да рисуват рисунки по сцени от приказката). Този път, през новата 2025 г., регламентът ще включва не само изобразяване на сцени, но и довършване на историята с подходящ финал. Разбира се, най- добрият финал и най- красивите, пъстри рисунки ще бъдат публикувани в книжното тяло на новата приказка. Тази година журито на „ Билките оживяват чрез децата“ е предвидило още по- интересни награди и отличия за най- добрите малки таланти. Предстои да разберем как точно ще завърши новата приказна история!
Ако бяхте детски литературен герой, кой щяхте да сте?
Любимата ми детска книжка, когато бях малка беше „ Пипи Дългото чорапче“ от Астрид Линдгрен. Четях от нея и на двете си по- малки сестри, редом със собствените си приказки. Исках да приличам на Пипи; да притежавам нейното остроумие, въображение, творчески потенциал, кураж, физически сили и разбира се, неуморно чувство за хумор. Когато пораснах и се омъжих, любим герой ми стана Юел Гюстафсон от шведския автор (отново шведски! ) Хенинг Манкел. Изчетох цялата му поредица, а образът на порастващия Юел ме заинтригува и трогна дълбоко – във всяка следваща книга, момченцето растеше ли растеше, додето не се превърна в зрял мъж в последната част от поредицата.
Работите ли по нов проект в момента?
Радвам се, че ми зададохте този въпрос, тъй като точно в момента работя по новата си история за по-зряла публика. Ще бъде художествен роман с мистични елементи, но засега не искам да издавам много, за да бъде интересно за читателите.
С кое се гордеете най-много?
С кое се гордея най- много – с децата си, със семейството си, с красивия си роден град, с историята и нашия фолклор, с непримиримия дух на националните ни герои. С децата, които прославят родината ни в редица регионални, национални и международни конкурси. Със спортните ни таланти, които на длъж и на шир веят нашия трибагреник, под звуците на националния ни химн. Толкова много неща сме дали на света!
За първи път участвате в Национална кампания „Зелено четене“ и сме щастливи, че се присъединявате. Какво запали интереса Ви към инициативата и какво бихте пожелали на най-малките читатели?
Благодаря Ви още веднъж за поканата да участвам в кампанията „ Зелено четене“. Надявам се, че чрез нея книжките от поредицата „Вълшебната билкова градина“ ще достигнат до още деца, родители и учители и ще предизвикат интереса на нови любознателни очички. Лично на Вас ви пожелавам да бъдете живи и здрави, да не спирате да будите заспалите и да насърчавате младите да бъдат мислещи, да бъдат четящи и не на последно място – знаещи! Защото, както съм казвала и преди, няма по-евтино развлечение и по-продължително удоволствие от четенето. Ще завърша с една мисъл, която наскоро прочетох в романа на Паскал Мерсие „Нощен влак за Лисабон“, а именно: „ Дали човек чете или не чете – това веднага се забелязва. Между хората няма по- голяма разлика от тази!“
Материала подготви: Надежда Динева
