Здравей, Никол! Благодаря ти, че прие поканата да ни гостуваш!
Здравей, Надежда! Аз благодаря за поканата!
Коя е Никол Калева, когато не се занимава с творчество?
В професионален план съм само това – автор на книги, който обаче силно вярва, или поне се надява, че дава живот на реални хора, от други паралелни вселени. Толкова обичам героите си! В личен план съм съпруга, изненадващо отдадена домакиня и човек, на когото всеки от близките ми знае, че може да се обади и посред нощ, за да… Хайде, няма нужда да заравяме тяло, но съм винаги насреща за емоционална подкрепа.
Как се вдъхновяваш за историите, изцяло фикционални ли са или са базирани на реални събития и личности?
Всяка от историите ми е плод на въображението ми, няма нищо автобиографично, но доста от сцените и събитията са вдъхновени от реални хора или ситуации, които са се разиграли пред мен. Всъщност идеята на първата ни книга и написването ѝ бяха резултат от един-единствен поглед към непознато момче на улицата. Което дори не подозира за съществуването ми и какво направи за мен. Аз обаче все така си спомням за него с усмивка.
Има ли сходства между твоите три книги „Под повърхността“, „Всичките ми ангели“ и „Виж ме“?
Като сюжети не са свързани. Като настроение, герои и стил също се различават. Но и трите засягат важни за мен теми.
Какви послания и емоции се надяваш да достигнат до читателите чрез твоите книги?
Това е може би най-важната част от работата ми – старанието ми да влагам в книгите си нещо повече от любовна история между двама души. Затова и винаги засягам социални теми – последиците от социалната изолация и домашното насилие, рискът да загубим себе си в старанието си да бъдем успешни, но и отчуждени, цената, която плащаме в старанието си да стигнем върха, без обаче правилните хора да са до нас.
Когато чуя думата „ангели“, винаги я свързвам с висша енергия и с духовна милувка, а наред с това и с чара на думите. Кои са за теб ангелските думи в българския език и има ли такива, които избягваш да употребяваш в писането си?
Ангелската дума или поне тази, която за мен най-точно доказва чистотата на човешката душевност е – Благодаря! Използвам я често, обичам да я пиша, обичам да я казвам, обичам и да я чувам. Или както баба ми обичаше да цитира Жан-Баптист Масиеу – „Благодарността е паметта на сърцето“. Сега като се замисля, изглежда „обичам“ също е от любимите ми думи. За избягването – мисля, че няма такива думи в езика ни. Той е богат, колоритен и прекалено пъстър, за да се лишавам и от една негова частица.
Как изглежда творческият процес при теб? В самото начало ли сглобяваш сюжета или го развиваш по време на писане?
В самото начало сюжетът всъщност сам се подрежда в главата ми. Дотолкова, че когато напиша „Пролог“, аз вече знам и последната дума преди заветното „Край“. Съвсем малко детайли се доизясняват в процеса на писане.
Изпитвала ли си творчески блокажи и как се справяш с тях?
Това е кошмарът за всеки автор. И го казвам от позицията си на писател, който две години се бореше с творчески блокажи. Едва наскоро се измъкнах от капана. Използвам думата капан, защото това е състояние на духа, което често е почти непреодолимо. Аз се справих благодарение на близките си хора, които много ме подкрепяха, и като си налагах да мисля само положително. Промених и няколко неща в живота си, в обкръжението си, които се оказа, че са ми действали доста токсично, докато стигна до добрия резултат.
Ако можеше да съживиш в реалния живот един от героите си, кой би бил той и какво бихте правили заедно?
Охх… Знам, че е редно да посоча някоя от главните си героини – омъжена съм! И все пак… Едно тънко гласче в главата ми не спира да повтаря – „Алексий Волков, Алексий Волков! Той ще те научи да танцуваш. Той ще те вбесява, ще те очарова, ще те предизвиква, ще направи с теб всички онези неща, които…“
Така де. Бих съживила Исабела Хейс. Героинята ми от „Виж ме“. С нея ще станем чудесни приятелки пък и тя също може да ме научи да танцувам.
Ако разполагаше с магическа пръчка, какво би променила в света на книгоиздаването в България?
Привидно малко, но особено значими неща. На първо място, бих дала повече гласност на възможностите. Защото вярвам, че има достатъчно добри автори, които обаче се страхуват от потенциалното отхвърляне и никога не стигат дори до идеята да дадат живот на труда си. Бих засилила и интереса към родното творчество, което често остава на заден план пред чуждото.
За първи път участваш в Национална кампания „Зелено четене“. С какво те привлече каузата и какво би пожелала на читателите?
Странно, или може би предопределено, но в момента пиша книга, която особено много засяга всичко от „Зелената тема“. Роман с главна героиня, която е не само природозащитник и активист, но и човек, който си е поставил за цел да обърне фокуса към всички онези значими за човечеството ни въпроси. Тя не купува книги, тя ги спасява. Тя не се затваря във виртуалния свят, а се наслаждава на външния, реален свят, на природата, за която скърби. Тя с огромно удоволствие щеше да подкрепи чудесната ви инициатива и да сподели за нея на всеки готов да я изслуша. И след като в персонажите ни често влагаме частички от нас, от нашето мислене, разбира се, веднага пожелах да ви подкрепя.
На читателите бих пожелала да намират вдъхновение във всичко – в книгите, в любимите си хора, в красивия ни свят, който се нуждае от нас и от добротата ни повече от всякога и най-вече в себе си. Защото те са значими!
Материала подготви: Надежда Динева
