“Любов и още нещо” е първата самостоятелна стихосбирка на Петър Нешев. Много от стихотворенията в нея са наградени с отличия за поезия. Рефренно в стихосбирката е стихотворението “Какво”:
Какво
Ще си отиде твоята любов,
като неканен гост ще си отиде.
Ако в сърцето си не си готов
да я запазиш като бисер в мида.
Ще си отиде твоята любов,
като вълна, докоснала брега си.
Ако докрай, докрай не си готов
да я приемеш и с душевността си.
Ще си отиде твоята любов,
ако пресъхне изворът на нежност.
Душата ти не ражда благослов,
ако сърцето ти не е горещо.
Ще си отиде твоята любов,
ако не й дадеш и още нещо.
Чувството за близост, от което се нуждае всеки незрящ, е трогателно поднесено в цял цикъл от поета, под наименованието “Незрящите”. Но в тези стихове човек по-скоро усеща, колко много “виждат” слепите. И отново си припомня думите на Малкия принц: “Същественото е невидимо за очите”. Незрящият поет е “видял” със сърцето си най-същественото от видимия свят!
Послание към зрящите
Очите ви са нашите очи,
заместващи бастуна бял, сигнален.
Една до друга крачат две съдби.
Едната в светло, друга – в мрак тотален.
Очите ви са нашите очи.
Ръцете ви са мостовете живи.
По тях към нас човечността върви
и
вярвайте, тя прави ни щастливи!
Очите ви са нашите очи,
превеждащи през дните ни нелеки
към Бог сега отправяме молби
о, Боже, здраве ти дари на всеки,
с когото ний незрящите вървим
по трудните, житейските пътеки.
